През последните години дебатите за климатичните промени стават все по-актуални. Главна причина за тази актуалност са гръмко афишираните планове като Парижкото споразумение и програмите на ООН, поставящи си за цел намаляване дела на вредните емисии в енергетиката. Една от страните, подписала Парижкото споразумение за климата е втората по големина икономика в света – Китай. През последните десетилетия властите в Пекин трябваше да се ангажират енергично с проблемите, свързани с все по-голямото замърсяване на големите градове и индустриални центрове на страната. В тази връзка правителството предприе амбициозна програма за драстично ограничаване на CO2 емисиите в атмосферата, а основна точка в нея беше заложения ръст на инвестициите във т.нар. „възобновяеми енергийни източници“.

Три години след подписването на Парижкото споразумение обаче плановете на Китай за намаляване на въглеродните емисии по-скоро остават на хартия като добро пожелание. През последната година страната е увеличила емитираните CO2 газове в атмосферата с 4% – най-високия ръст за последните 7 години.

Състояние на китайския енергиен микс

За да вникнем в същината на проблема, първо трябва да си изясним структурата на китайския енергиен микс, която към 2016 година е следната:

От данните във фигурата става ясно, че въглищните централи със своите 61% формират гръбнака на китайската енергетика. Други два важни фосилни източника съставляват близо 1/3 от микса на страната – петрола и природния газ. Делът на нискоемисионните енергийни източници е незначителен на фона на ТЕЦ-овете. При тази структура на енергийния микс е напълно нормално Китай да поддържа високи нива на въглеродните емисии.

Въпреки заявките, че властите в Пекин ще вземат адекватни мерки, потреблението на въглища в страната продължава да расте. Китай планира да добави допълнителни 259 гигавата въглищни ТЕЦ-ове в енергийния микс – еквивалента на целия американски въглищен комплекс.

Няколко са причините, поради които Китай ще продължи да разчита на въглищните централи като основен базов енергоизточник:

– страната е на трето място по залежи на антрацитни (62 млрд. тона) и кафяви (52 млрд. тона) въглища

– въглищните централи са доказан и надежден източник на електроенергия, който е относително инвариантен откъм климатични промени

– китайската енергетика трябва адекватно да отговори ръста в търсенето на електричество, продиктуван от устойчивия икономически растеж и демографския бум в страната.

Връзката „CO2 емисии-икономически растеж“

Китайската икономическа експанзия, ръстът в индустриалното производство и покачването на стандарта на живот на китайците са факторите, които лежат в основата на увеличеното емитиране на карбонови емисии в атмосферата. Още през 2005 година Китай изпревари САЩ по емитирано количество CO2, а през 2012 година страната вече изхвърля повече въглеродни емисии от ЕС и САЩ взети заедно.

Данните от фигурата показват движението на въглеродните емисии в Китай за последните 5 години. Тенденцията за тяхното покачване е в следствие на икономическите реалности в страната. Пекин има нужда от икономически рентабилни източници на електроенергия, които не поставят страната в зависимост от внос на суровини от външни държави. Големите въглищни залежи в страната предопределят водещото място на ТЕЦ-овете в енергийния микс, поне в обозримо бъдеще. Друга важна причина за тези процеси е характерната взаимосвързаност между икономически растеж и ръст във карбоновите емисии.

Изпълнението на големи инфраструктурни проекти влияе пряко върху емисионните характеристики на страната. През последните години Китай насочи усилията си към създаване на нова система от търговски пътища към Европа, което изисква и изграждането на необходимата инфраструктура.

„Belt and Road (BRI)“ е най-широкомащабния икономически проект в човешката история. (1) Той включва в себе си изграждането на икономическия пояс, известен като „Нов път на коприната“, който има за цел да създаде новите търговските пътища между Китай и Южна Европа. Тези пътища включват както изграждането на сухопътни връзки (магистрали, високоскоростни пътища и ЖП линии), така и реализацията на нови транспортни коридори по море. Инициативата на Пекин за „Нов път на коприната“ мобилизира значителен финансово-икономически, технологичен и човешки ресурс. За изграждането на новите сухопътни връзки и строителството на прилежащата инфраструктура ще са необходими огромно количество суровини и материали, а това неминуемо ще се отрази върху емисионния профил на страната. Новият път на коприната включва строителството на повече от 7000 инфраструктурни обекта, а общата стойност на инвестициите се очаква да надхвърли 8 трлн. долара. В този ред на мисли, високата икономическа активност, породена от дейностите по изграждането на BRI неминуемо ще се отрази върху емисионния профил на Китай, поради простата причина, че хората ще произвеждат и потребяват повече.

Как могат ефективно да се намалят CO2 емисиите?

Китайското правителство не може моментално да спре емитирането на въглеродни емисии, защото това ще бъде равносилно на ограничаване на икономическия растеж в страната. В същото време властите могат да приложат някои практични решения, които да доведат до по-чист енергиен микс, който същевременно да запази базовата си компонента. Единственият рентабилен към момента начин за това е увеличаване дела на ядрената енергия.

Взаимовръзката между използването на ядрена енергия и намаляването на въглеродните емисии е обект на много научни изследвания. Едно от тях е направено по метода „Panel Dynamic OLS“ (PDOLS), по който през 2016 година се анализират 18 държави с повече от 4 ядрени реактора (общо 420 енергоблока, или 95% от глобалния ядрен парк). Резултатите от проучването са, че за всеки 1% повишаване дела на АЕЦ в енергийния микс води до намаляване на въглеродните емисии на глава от населението с 0,26-0,32%. (2)

Добрата новина, поне по отношение на използването на нискоемисионни енергийни източници е, че през 2018 година Китай се превърна в глобален лидер в ядрената енергетика. С приетия план за „Стратегическо енергийно развитие 2014-2020“ китайската държава цели да достигне 58 гигаватчаса ядрени мощности през 2020 година. Към 2018 година Китай разполага с 45 ядрени реактора, а 15 са в етап на строителство.

Развитието на ядрената енергетика е важно за китайската държава, защото ръстът в електропотреблението е в състояние да постави Китай в положение на енергийна зависимост. Според прогнозния модел на BP Energy Outlook за 2035 година Китай ще се превърне в най-големия вносител на енергийни ресурси. Причината за това е, че потреблението ще нарасне със 60%, докато производството на ток – с 47%. За да покрие разликата Пекин ще се принуди да внася все повече енергийни ресурси от други държави. Ако този сценарий се сбъдне, то Китай ще трябва да увеличи зависимостта си от висококарбонови енергоносители като петрол и въглища, а това е в ущърб на плановете за изчистване на енергийния микс на страната.

При тези условия, ядрената енергетика се явява като изключително привлекателна, икономически рентабилна и екологично ефективна алтернатива, която може да отговори на все по-големите нужди от електроенергия.

През 2018 година се случиха няколко важни събития в китайската ядрена енергетика. На площадката на АЕЦ „Санмен“ беше приведен в експлоатация първият американски реактор от трето поколение, произведен от Westinghouse – AP1000. На 13 октомври реакторът беше свързан към мрежата, като се очаква да започне пълномащабна работа в началото на 2019 година. На 14 декември пък в АЕЦ „Тайшан“ първият френски реактор от трето поколение – EPR започна комерсиална работа.

Освен реализацията на френски и американски ядрени проекти, Китай продължава сътрудничеството си с третия голям играч в атомната енергетика – Русия. През месец юни Москва и Пекин подписаха договор за изграждане на четири нови водо-водни реактора тип ВВЕР-1200.

В обобщение, анализът на ядрената политика на Китай показва, че страната дава ясен пример в енергетиката по отношение на диверсификацията на енергоизточниците. Пекин работи успешно с трите най-големи компании в сектора, които са и основни конкуренти в сферата на атомната енергетика.

Вместо заключение

Покачването на въглеродните емисии в Китай повдига дебат за смисъла и ефективността на Парижкото споразумение. Все повече държави започват да проявяват скептизизъм по отношение на реалистичността на целите, поставени в него. Нуждата от използване на базови енергоизточници като въглищните централи на този етап е неоспорима и те не могат да бъдат зачеркнати от енергийния микс на развитите индустриални икономики. Навлизането на ядрената енергетика е наложително, ако Китай иска да ограничи емитирането на CO2 в атмосферата.

Въглищните централи обаче не са единственият източник на въглеродни емисии в атмосферата. Нивото на икономическа активност в страната също дава отражение върху нейния емисионен профил.

(1) https://www.engineering.com/BIM/ArticleID/16390/Worlds-Biggest-Infrastructure-Project-is-One-You-Never-Heard-Of.aspx

(2) https://www.mdpi.com/2071-1050/9/8/1428/pdf

* Авторът на материала Борислав Боев е икономист и анализатор. Бакалавър по „Икономика на индустрията“ и магистър по „Индустриален мениджмънт“ от Стопанска академия „Д.А. Ценов“ – гр. Свищов. Към момента е докторант към катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Академията. Темата на дисертацията му е: „Атомната енергетика като елемент на енергийния микс на България – проблеми и възможности“. Интересите му са в сферата на енергетиката, индустриалната икономика, международните отношения и икономическата дипломация.

Споделете