Какво е значението на добивната промишленост за икономиката на България?

Миннодобивната промишленост има стратегическо значение за икономиката на страната. Тя е важен фактор за икономическа стабилност и енергийна независимост.

Радвам се да отбележа, че индустрията се развива с устойчиви темпове, в крак със световните модерни технологични решения и при стриктно спазване на нормите за опазване на околната среда и защита на човешкото здраве. В минната индустрия у нас развиват активна стопанска дейност повече от 300 дружества от областта на проучването, добива и преработката на подземни богатства. Отрасълът осигурява около 4% от брутния вътрешен продукт на страната. През последните години в индустрията бяха привлечени значителни чуждестранни и местни инвестиции. Произведената продукция на един зает в сектора е около два пъти и половина пъти по-висока от средната за индустрията. Добивът на полезни изкопаеми, изчислен на глава от населението, отбелязва ръст и отрежда на сектора водеща роля в икономическата визитка на България. Със средна работна заплата от около 18 хил. лв. годишно миннодобивната индустрия е една от четирите икономически дейности с най-високо брутно възнаграждение у нас. Всичко това свидетелства, че секторът се развива стабилно, осигурявайки конкурентна база за растеж на цялата икономика.

Кои са стратегическите за държавата обекти?

Стратегическите обекти, които са от значение за националната сигурност, са определени с постановление на Министерския съвет 181 от 2009 година В един от разделите на това постановление са изброени обектите от сектор „Енергетика“ – АЕЦ „Козлодуй“, предприятията от комплекса „Марица Изток“, Националната електрическа компания, нефтопроводите и газопроводите в страната, някои електропроводи и подстанции, компресорни станции, газовото хранилище „Чирен“ и други.

Основната цел на държавната политика по отношение на тези обекти е гарантирането на сигурността и нормалното енергоснабдяване за икономиката и битовите потребители. В този смисъл, енергийната сигурност е един от ключовите компоненти на националната сигурност.

В съответствие с нормативно-определените ни задължения, ние в Министерството на енергетиката полагаме последователни усилия за осигуряване на безпроблемната работа на тези обекти. Така например, в момента екипи от министерството за четвърта поредна година проверяват техническото състояние и готовността на тези ключови обекти за работа през есенно-зимния период. Резултатите от проверките трябва да са ясни до 15 октомври.

Ангажимент на Министерството на енергетиката са и ежегодните проверки на изпълнението на Националния план за инвестиции, чиито субекти са топлофикационните дружества в страната. Идеята на този план е осигуряването на безплатни квоти парникови газове за работа на ТЕЦ-овете срещу ангажимента им да инвестират определени суми за екологизация на своето производство. Това по същество е условие те да работят в съответствие с най-модерните световни екологични норми и да осигуряват сигурна енергия на конкурентни цени за потребителите.

Как държавата подпомага устойчивото развитие на отрасъла?

Устойчивото развитие на минната индустрия е едно от водещите условия за конкурентен растеж на цялата икономика. В съответствие с това екипът на Министерството на енергетиката работи активно и в тясно сътрудничество с бранша за гарантиране на неговото пазарно и прозрачно развитие.

Още в началото на миналия ни мандат приехме актуализиран вариант на Националната стратегия за устойчиво развитие на минно-суровинната индустрия. Документът дава ясна визия за развитието на отрасъла с хоризонт до 2030 година, залагайки на три основни стълба за това – икономически, екологичен и социален. Тук имаме предвид развитието на отрасъла при спазване на основни икономически принципи, утвърждаването на „зелена минна индустрия“ с цел минимално негативно влияние върху околната среда и стимулирането на корпоративната социална отговорност, за което има и редица примери от страна на водещите компании в сектора.

Реализацията на заложените в стратегията цели осигурява гаранции за устойчиво развитие на сектора в съответствие с европейската инициатива за суровините. Това е от водещо значение за гарантиране на стабилна инвестиционна среда за работещите компании в бранша.

Как Министерство на енергетиката си сътрудничи с частните компании в добивния сектор?

Това сътрудничество е ключово за осигуряването на балансиран и устойчив растеж. Ние имаме изградени чудесни професионални взаимоотношения с водещите браншови организации в сектора – Българската минно-геоложка камара, Българската асоциация на производителите на инертни материали и други.

Така в сътрудничество с тях изработихме и приехме една ключова законодателна промяна, която касае развитието на минния сектор – инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства. Чрез промени в Наказателния кодекс тази инициатива бе доведена до успешен край и в момента вече добивът на подземни богатства без предоставена концесия се наказва с лишаване от свобода и глоба. Тези промени бяха провокирани от факта, че незаконният добив бе идентифициран като един от основните проблеми в сектора, които причиняват както преки вреди за държавата, така и сериозни щети върху околната среда.

Това е пример как сътрудничеството и партньорските взаимоотношения с професионалната общност могат да осигурят необходимите правила и регулации за гарантиране на прозрачно и конкурентно развитие на сектора.

Още един пример за това можем да видим в съвместните ни усилия за защита на големите горивни инсталации във връзка с гласуваните на европейско равнище промени в документа за най-добри налични техники. Тези промени засягат работата на топлоелектрическите централи, които осигуряват около 40% от енергията в страната, а оттам – и работата на сериозна част от българския въгледобив. Радвам се да отбележа, че в усилията ни за защита на въгледобива и големите горивни инсталации успяхме да постигнем обществен консенсус. Работихме съвместно с централите по подготовка на техните искания за дерогация и аз имам основание да вярвам, че обединените ни усилия ще доведат до успешна защита на нашите национални интереси в тази област.

Какви приходи от концесии отчита Министерство на енергетиката?

За 2017 година приходите от концесии възлизат на над 96 млн. лева, а до края на август тази година те са повече от 83 млн. лева. Тук следва да отбележим, че половината от събраните концесионни възнаграждения се разпределят като приход на общините, на чиито територии се намират разработваните находища. Уверена съм, че тази законодателна промяна, направена по време на първия управленски мандат на ГЕРБ, защитава интересите на местната власт и съдейства за осигуряването на добри условия за балансирано развитие на регионите.

Какво още може да бъде направено за отрасъла, за да бъде стимулиран допълнително?

Нашите основни усилия са насочени към това да осигурим надеждна, сигурна, прозрачна и конкурентна среда за развитие на компаниите от минния сектор. Готови сме да обсъдим с професионалната общност всяка промяна или инициатива, която ще съдейства за това. Уверена съм, че партньорският диалог с фирмите от бранша може да гарантира намирането на взаимноизгодни решения за устойчивото му развитие в интерес на цялото общество.

Теменужка Петкова завършва магистратура в специалността „Счетоводство и контрол“ в Университета за национално и световно стопанство. Преминава обучения в областта на „Вътрешния одит в публичния сектор“ в Министерствата на финансите на Ирландия и Великобритания и в областта на „Държавната финансова инспекция“ в Министерството на финансите на Португалия. Министър на енергетиката на България от 7 ноември 2014 година до 27 януари 2017 година и от 4 май 2017 година до сега.

Споделете