Най-значимото въздействие на рудодобива върху околната среда се изразява в прякото унищожаване на живата природа и промяната на ландшафта на големи територии при изкопаването на рудници, насипване на скални маси, изграждане на хвостохранилища и всякаква прилежаща инфраструктура. Затова търсенето на решения за ограничаване на нуждата от нови площи е ключов момент в работата на всяка функционираща мина, а минимизирането на отпечатъка – водещ приоритет в дизайна на всяка новоизграждаща се.

През 2005 година например, прилаганата повече от 40 години система за добив с подетажно обрушаване в подземния рудник Челопеч е заменена с т.нар. камерна система с последващо запълнение на иззетите минни пространства. Старата практика – да се изважда рудата, да се преработва и всичкият отпадък да отива в хвостохранилището, а стерилните скални маси да се насипват наоколо – засяга големи площи на повърхността. Първо се образува все по-голямо хвостохранилище, второ се налага издигането на цели хълмове от непотребна скална маса и трето – заради кухините в дълбочина се образуват големи пропадания на повърхността.

Същността на новата система е в това, че след приключване на добива на руда, иззетите пространства се запълват с втвърдяващ се материал, който включва практически всички стерилни скални маси и голяма част от флотационния отпадък, замесени с цимент. Освен това през 2014 година е пусната в експлоатация и т.нар. пиритна флотация, което дава възможност максимално да се оползотвори добитата руда и да не се изхвърля като отпадък част от полезния компонент. Ползите за околната среда от въвеждането на тези нови технологии са огромни:

Много по-пълноценно извличане на металите от находището.

Намаляване на депонирания в хвостохранилището отпадък с 43% на тон добита руда.

Намаляване на ползваната за депонирани на минни отпадъци площ; Оползотворяване на наличните табани и всички нови стерилни скални маси за запълване, тоест не само няма нужда от нови площи, но се възстановява и релефа на част от старите табани.

С две думи: Днес ДПМ Челопеч добива много повече метали, засягайки по-малка площ, тоест с много по-слабо въздействие върху природата, отколкото преди 15 години. А междувременно компанията е извършила рекултивация на над 22 хектара нарушени в миналото терени като е засадила и отглежда общо 160 хил. дървета и храсти.

Подобни нововъведения има и в Асарел-Медет, където т. нар. окисно насипище – хълм, образуван от депонирането на окисни медни руди, някога третирани като отпадък – едновременно се рекултивира и експлоатира чрез микробиологично излужване. Изградена е дренажна система за улавяне и отвеждане на водите, които да се насочват към технологичния процес за производство на катодна мед или към пречиствателните съоръжения. Така от масива с рекултивирани терени, който вече е частично покрит с растителност и даже се отглежда лавандула за добив на масло, продължава извличането на мед, посредством хидрометалургична инсталация.

Новоизграденият рудник „Ада тепе“ край Крумовград също представлява емблематичен пример за прилагане на нови технологии, които намаляват цялостния му отпечатък. Когато през 2008 година започнахме работа по Оценката за съвместимост с Натура 2000, проектът заемаше 200 ха. След края на работата ни вече беше смален на 85 ха като освен замяната на технологията за извличане на ценните компоненти бе подменен и начинът за депониране на отпадъците – от стандартно към сухо хранилище, което е уникално за България решение. Практически вместо голям „язовир“ и множество насипи за стерилни скални маси, ДПМ Крумовград изгражда интегрирано съоръжение за отпадъци, където смесва сгъстен хвост и всички други скални маси. Предимствата на това пред конвенционалното хвостохранилище са много: може да се позиционира където и да е, избягвайки унищожаването на местообитания с природозащитна стойност, заема много по-малка площ, дава възможност за многократно оползотворяване на производствените води и няма водно огледало, тоест не подлежи на разлив при практически никакви обстоятелства. Освен това може и ще бъде извършвана поетапна рекултивация, успоредно с осъществяване на самия добив.

Това са само три примера, които познавам от собствената си практика, но по света има хиляди подобни. Не, рудодобивът никога няма да бъде с нулев екологичен отпечатък, но технологиите и практиките днес дават възможност той да бъде силно ограничен и компаниите действително ги прилагат. Дори и в България.

Автор:

Боян Рашев e един от водещите експерти по устойчиво развитие в България. От 2007 година е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.

Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси и енергийни политики.

Има бакалавърска и магистърска степен по „Управление на околната среда и ресурсите“ от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 година е финалист в националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Споделете