Какво е значението на добивната промишленост за икономиката на България?

Минерално-суровинната индустрия е една от добре развиващите се през последните години. В този отрасъл страната ни най-много се доближава като производителност на труда до средната на ЕС и значително надвишава средната производителност за останалите браншове. България е една от държавите в Европейския съюз, която заедно с Германия, Австрия, Полша, Чехия, Румъния и Швеция има дългогодишни традиции, и опит в развитието на минерално-суровинната индустрия.

Стопанска дейност, в бранша, развиват повече от 300 дружества и организации от областта на проучването, добива и преработката на подземни богатства и свързаните с това дейности и услуги. В отрасъла работят пряко около 25 хил. души, които осигуряват около 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Още 120 хил. работни места съществуват заради обслужването на компаниите в отрасъла.

Кои са стратегическите за държавата обекти?

Стратегически, от гледна точка на основната ни цел за намаляване на въздействието от рудодобива върху околната среда, са водещите производители: „Асарел Медет” АД – гр. Панагюрище,“Аурубис България” АД – гр. Пирдоп, “Елаците мед” АД – с. Мирково, “Дънди Прешъс Металс – Челопеч ” ЕАД – с. Челопеч. От значение е усилието не само на посочените, а на всички компании в сектора да инвестират в устойчиви бизнес решения, чрез които да намалят натиска от индустриалната дейност върху околната среда. МОСВ отчита и приветства всяко действие в тази посока. Оценяваме и приноса на Българската минно-геоложка камара да присъжда всяка година награди за отличени компании в категорията „Грижа за природата“ за изпълнението на иновативни проекти и за недопуснати нарушения на екологичното законодателство, което действително допринася за един добър диалог на правителството с бизнеса.

Как държавата подпомага устойчивото развитие на отрасъла?

Приоритет в работата на МОСВ е усъвършенстване на политиките за рационално използване на ресурсите, опазване на съществуващите защитени зони и съхраняване на екологичната цялост на районите, в които има добивни дейности. Осъзнавайки важната роля на суровинната индустрията за националната икономика, МОСВ провежда активна политика и предприема редица мерки за облекчаване на бизнеса и подобряване на конкурентоспособността. Това са задачи, заложени в Националната стратегия за развитие на минната индустрия, имаща за цел устойчивото развитие на отрасъла чрез осигуряване на балансиран икономически, социално и екологично отговорен подход към проучването, добива и преработката на подземни богатства в страната.

От страна на МОСВ приносът за изпълнението на тези задачи се изразява в методическо подпомагане на предприятията от добивната индустрия. Осигурили сме прилагането по един и същи начин на правилата за контрол и издаване на разрешителни и решения – безпристрастно и съгласно екологичните закони.

Как Министерство на околната среда и водите си сътрудничи с частните компании в добивния сектор?

Ние се стремим към създаването на необходимата бизнес среда за лоялна конкуренция, равнопоставеност и ефективно прилагане на екологичните изисквания и стандарти. В годините работим и ще продължим да работим за намаляването на административната тежест върху бизнеса посредством премахване, облекчаване, съвместяване и синхронизиране на регулаторни режими и подобряване на административното обслужване, в диалог и обсъждане с представителите на сектора. Като безспорен успех можем да посочим, че бяха значително облекчени процедурите по издаване на разрешения за дейности с отпадъци, премина се от разрешителен на уведомителен режим за предприятията с нисък рисков потенциал за голяма авария с опасни химични вещества, осигури се съвместяване на процедурите за контрол на големи аварии с процедурите по оценка на въздействието върху околната среда и по издаване и преразглеждане на комплексни разрешителни.

Като продължение на тези усилия, екипът на министерството направи детайлен преглед на регулаторните режими и предоставяните административни услуги в обхвата на законодателството по опазване на околната среда, в резултат на което се изготвиха изменения в редица нормативни актове. С тези изменения се цели подобряване и улесняване на взаимодействието с други администрации; намаляване на срокове по процедури; оптимизиране на процеса по обществен достъп до информация; намаляване на броя на изискваните от заявителите документи на хартиен носител, за които е възможно да бъдат изискани по служебен път; намаляване или премахване на такси при предоставяне на услуги. Вярваме, че така поставяме здрава основа за сътрудничество в общата ни цел да отговорим на настоящите и бъдещите предизвикателства, произтичащи от глобалния натиск върху ресурсите.

Не на последно място, МОСВ се стреми да осигури за бизнеса, както и за всички други обществени групи, възможността да играят съществена роля при формирането и осъществяването на политиката за опазване на околната среда, с цел по-добро качество и по-голяма прозрачност на процеса на взимане на решения на национално и местно ниво и по-пълно отчитане на екологичните съображения при разработването и изпълнението на стратегии, планове, програми и проекти. За тази цел, представители на бизнеса и браншовите организации са включени в редица консултативни органи и работни групи, ръководени от министерството.

Темата за сътрудничеството е актуална за дискусии и на глобално ниво. Отчитайки важността на участието и партньорството на частния бизнес в изпълнението на целите от Стратегическия план за опазване на биологичното разнообразие 2011-2020 година, се предвиждат срещи и разговори на предстоящата 14-та конференция на страните-членки на Конвенцията за биологично разнообразие (СОР14). В програмата на конференцията е предвидено да се проведе сегмент на високо равнище, в който е включена темата „Приоритетно интегриране на биологичното разнообразие в секторите енергетика и минно дело, инфраструктура, индустрия и здравеопазване“. Така че въпросът е поставен в по-широкия контекст на изпълнението на Целите за устойчиво развитие и в тази връзка предстои засилване на координацията и на участието на бизнеса на национално ниво за общи действия за опазване на биологичното разнообразие.

Представляват ли опасност за околната среда дейностите, които извършват компаниите от минно-добивния сектор?

Добивът и преработката на минерални суровини въздействат върху компонентите и факторите на околната среда, както и други индустрии. За свеждане до минимум на отрицателните въздействия от минния добив върху околната среда е необходимо операторите да осигуряват необходимите инвестиции за предотвратяване и ликвидиране на потенциални негативни влияния върху околната среда и биоразнообразието на всеки етап и фаза от работния процес на съществуващи, и нови проекти. Приоритетно внимание следва да се насочи от операторите към опазване на водите и проучвателните съоръжения (сондажи и минни изработки, разкрили подземни води), съхранение на минералните отпадъци от добива и преработката и пълна рекултивация на засегнатите терени. Корпоративната екологична отговорност се реализира чрез внедряването на фирмени системи за контрол на екологичното състояние и системни оценки на екологичния риск в компаниите, реализация на проекти за неговото намаляване и ликвидиране, както и сертифициране по екологични стандарти.

Министерството, чрез своите контролни органи, осъществява контрол относно въздействието върху околната среда на предприятията от добивната индустрия, реализиран посредством ключови инструменти на превантивната политика, като: комплексните разрешителни и избор на най-добрата налична техника за осъществяване на производството във всяка конкретна инсталация; предотвратяване и отстраняване на екологични щети и изпълнението на програми на предприятията за отстраняване на минали екологични щети; предотвратяване на големи аварии с опасни вещества. Процедурите по оценка на въздействието върху околната среда, които провеждаме, гарантират, че са определени по подходящ начин и съобразно особеностите на всеки отделен случай преките и непреките значителни въздействия на инвестиционните предложения върху: биологичното разнообразие, земните недра, почвата, водата и др., и са предвидени съответните мерки за избягване, предотвратяване, намаляване и при възможност – премахване на установените значителни неблагоприятни последици за околната среда. Приоритет е и ефективното прилагане на механизмите за контрол за съответствие на дейността с изискванията, регламентирани в националното законодателство.

Какво още може да бъде направено за отрасъла, за да бъде стимулиран допълнително?

За бъдещото развитие на миннодобивния отрасъл в България опорна точка е засилването на конкурентните предимства на отрасъла. Внедряването на нови технологии, които съответстват на най-добрите налични техники, изключващи висок потенциален риск за околната среда и общественото здраве, внедряване и поддържане на системи за управление на околната среда, здравето и безопасността на хората, съобразени с международно признатите стандарти, са възможният и ефективен подход за гарантиране на устойчивото развитие на добивната индустрия, отговарящо на принципите, изискванията и „ограниченията“ на екологичното законодателство.

За поощряване на устойчивото развитие на добивната индустрия е необходимо да се работи в следните насоки:

Насърчаване на прилагането на методи за търсене и проучване и на технологии за добив и преработка, осигуряващи рентабилна експлоатация на находища с по-ниски съдържания на полезния компонент.

Стимулиране на инвестиции от частния сектор в научноизследователска дейност и в иновации, насочени към ефективно използване на подземните богатства.

Подпомагане на дружествата в сектора да работят съвместно, за да се възползват максимално от отпадъците и от вторичните продукти, които генерират (например чрез използване на промишлена симбиоза, при която отпадъците на някои предприятия се използват като ресурси в други).

Насърчаване развитието на производства на продукти с по-висока добавена стойност и високи екологични характеристики по технологичните вериги след добива и преработката на подземни богатства.

Нено Димов е магистър по математика и доктор по физика. Автор е на книгата „Околната среда: от енвиронментализма до свободата” (2012 година). Има над 20 научни доклада и публикации, от които 11 на английски език. Участвал в над 20 международни конференции и проекти. Бил е главен секретар на Министерство на околната среда и водите и заместник-министър на околната среда и водите (1997-2001 година). Избран е за министър на околната среда и водите на 4 май 2017 година от 44-ото Народно събрание.

Споделете