Природата на индустрията е в природата на човека. А той е „техник по рождение“. Съгласете се – човек живее в система от улеснения и затруднения. Част от тях си създава сам, а други са наложени от обстоятелствата. Баналното обяснение, че човек има потребности, необходими условия за живеене, наложени от природата, не е достатъчно. Животните също имат потребности, но те или се примиряват, или умират, когато не намират това, от което се нуждаят. Обратно на това: човекът, е „техническо същество“ и прави така, че около него винаги да се намира това, което му е нужно, за да създаде едни по-благоприятни обстоятелства.

С други думи приспособява средството към предмета – природата към себе си. Всички негови действия променят или преустройват обстоятелствата или природата, създавайки в нея това, което го няма – което го няма тук и сега, когато има нужда от него. Това е техническо, индустриално действие, което е характерно изключително за човешките същества – преустройство, което човек налага на природата, с оглед задоволяване на потребностите си1.
Затова и човек е в космоса, „над небето“. Той дълбае със сонди под земята, успява дори и да живее и работи под водата. Все движения, противоположни на природата. В икономически план това наричаме индустрия, в житейски обаче – това е претенция за живот, претенция за повече живот, потребност на потребностите.

Но загатнахме обаче, че потребностите не са достатъчни. Те никога не са били достатъчно валидно условие, за да се прояви индустриалната природа у хората. Затова и нека да атакуваме следващия въпрос по един малко парадоксален начин като заявим, че техниката и индустрията имат за цел не само и единствено да улеснят задоволяването на нуждите ни, но и да ни дадат нещо друго. Нещо от което всъщност нямаме жизнена нужда – в известна степен нещо излишно. Защото за хората съществуването означава не просто живот, а и нещо друго – благополучие. Всъщност благосъстоянието, а не състоянието е основната човешка потребност.

Можем да заключим следователно, че човешките потребности са тогава човешки, когато водят към увеличаване на благосъстоянието. И ето че вече стигаме до индустриалната природа в човека и човешката природа у индустрията. Защото само и единствено чрез техническите способи на индустриалното производство може да се осигури благосъстояние, което да е масово, достъпно и да има ценностен характер. Именно последното – социалното значение, а не материалната стойност на плодовете на индустрията е това, което вълнува повечето хора по света („аз съм това, което притежавам“). В последна сметка „свръхпроизводството“, за което говорят някои, е продиктувано не от неутолимия ламтеж на капиталистите за трупане на все повече и повече печалби, а и от нездравия стремеж на масите да притежават все повече и повече.

И ако някои биха възразили срещу индустриалната природа на човека, то интересно дали те са склонни да се лишат от всички тези продукти, произтичащи от индустриалното развитие, имащи до голяма степен повече символна, а не материална стойност. Един типично срещан смартфон например съдържа около 0.034 г. злато, 0.34 .г сребро, 0.015 г. паладий, около 25 г. алуминий, 15 г. мед и около една хилядна от грама платина, без да борим други редки елементи като итрий, лантан, тербий, неодим, гадолиний и празеодим. Дънките, които носим са оцветени със синтетични багрила, съдържащи сяра, платът често се третира и с пясък. Излишно е да споменавам, че колата ви се движи с бензин. Всички тези материални блага, които приемаме за неотменима даденост, всъщност са съставени от елементи, добити от недрата на земята или дълбините на морето. Благодарение на индустрията.

Тези предмети отдавна вече не служат за задоволяване на потребности, както е било първоначалното им предназначение. Телефонът например е вербална екстензия на речта, телевизорът е визуален завършек на очите, компютърът е продължение на мозъка, дрехите не са средство за предпазване от жега или студ, а протягане към украса и групова принадлежност, автомобилът не е средство за придвижване, а начин са спестяване на вечно липсващото ни време, т.е. това не са екстензии на тялото, а на личността.

Индустрията е нито повече, ни по-малко икономическо проявление на непрестанното завоюване на живот. Защото човек е обречен във всеки миг да създава собственото си съществуване, да „оправя“ живота си, с две думи – да се бори. Да създава улесненията и да преодолява затрудненията, за които казахме в началото. Добре. Но тук възниква още един въпрос. Ако индустрията е усилие за спестяване на усилие, насочено към преустройство на природата и водещо към благосъстояние, то тогава какво да правим с това вече спестено усилие? Еколозите предлагат: да спрем да експлоатираме природата. Левите и синдикатите също имат отговор: да въведем 4-дневна работна седмица. Държавата на свой ред не остава по-назад: да вдигнем данъците и да увеличим регулациите за бизнеса.

А всички тези гласове забравят, че индустрията е в последна сметка огледало на това, което в дадено време, един или повече хора искат да бъдат. Претенция за повече живот.

Споделете