Ядрената енергетика заема стратегическо място във френската енергийна система. Към настоящият момент Франция е на първо място в света по дял на АЕЦ в енергийния микс. Това отрежда голяма роля на страната не само при формулирането на вътрешните енергийни политики, но и при задаването на общия, глобален дискурс в сферата на ядрената енергетика.

Лятото се оказа горещо и за френската енергетика. На 28 август френският министър на екологичния и солидарен преход Никола Юло подаде оставка. Той беше една от най-популярните фигури в кабинета на Макрон. За разлика от президента Макрон, който приветства ядрената енергия, Юло беше един от нейните върли противници.

Противоречията при президентът Еманюел Макрон са породени от това, че той обяви подкрепа на плана, приет от предишното социалистическо правителство за намаляване дела на атомната енергия във френския енергиен микс до 50% до 2025 гoдина.

Атомната енергия в състава на френския енергиен микс

За да стане ясно значението на АЕЦ в състава на френската енергетика, трябва да се изясни структурата на френския енергиен микс.

Фиг. 1 Енергиен микс на Франция

Данните от фигурата показват доминацията на ядрената енергия във френското електроенергийно производство. Със своите 71,6% тя е най-важният базов, сигурен, нискоемисионен и икономически рентабилен производител на електричество. Френските атомни електроцентрали са с огромно значение за икономиката на страната. Това е продиктувано от няколко обстоятелства като: наличието на солиден ноу-хау и традиции в сектора; технологични иновации; трайно присъствие на международните пазари чрез експорт на ядрени технологии.

Френската ядрена индустрия генерира огромни приходи за бюджета на страната от експорт на атомен ток. Главните експортни дестинации са съседни държави като Италия, Испания, Германия и Швейцария.

Защо ядрената енергия е важна за Франция?

Причините са разнообразни, комплексни и се коренят във всички аспекти на атомната енергетика – икономически, политически, технологични, екологични. Всички те са органично свързани, взаимодействат и влияят помежду си.Фиг. 2 Териториално разположение на атомните електроцентрали във Франция

От икономическа гледна точка френските атомни централи са гарант за стабилността на енергийната система на страната. Цената на електроенергията е един от най-важните елементи при формирането на енергийния микс в една страна. Към 2013 година цената на електричеството във Франция е 14,72 евроцента/квтч, което е с 26,5% по-евтино от средноевропейското ниво за тази година (20,02 евро/квтч). Себестойността на произведената електроенергия формира около 31% от крайната цена на електричеството.

В политически план ядрената енергия има огромно значение за стабилността на правителството. Всякакви експерименти като рязко отдръпване от АЕЦ имат потенциала да нанесат сериозни вреди в енергетиката, което ще рефлектира пряко върху икономиката, а оттам и върху политическите процеси в страната. Президентът Макрон в момента изпитва сериозни проблеми с рейтинга си, който е в най-ниската си точка от началото на мандата и едва ли ще си позволи натрупването на още негативи чрез внасяне на нестабилност в енергийната система в страната.

Външнополитическото значение на ядрената енергия също не е за пренебрегване. Франция е един от традиционните големи играчи на глобалните енергийни пазари. Към момента погледът на френските енергийни компании е насочен главно към бързоразвиващите се и гладни за енергийни ресурси азиатски пазари. В началото на годината Еманюел Макрон посети последователно Китай и Индия, като енергетиката беше основен акцент в разговорите. Франция даде сериозна заявка, че ще отстоява интересите си и ще търси главно място в изграждането на новата енергийна система на Азия. Резултатите от тези визити вече са налице. През юни 2018 година в експлоатация бе пуснат първият EPR реактор, извън територията на Европа. Това се случи на площадката на АЕЦ „Тайшан“. Освен в Китай, Франция има сериозни проекти и с другия икономически колос на азиатския континент – Индия. Там френският енергиен гигант Electricite de France ще строи най-голямата атомна електроцентрала в света – „Джайтапур“, със шест 1650-мегаватови реактора EPR.

В рамките на Европейския съюз, Франция гледа с интерес към всеки нов ядрен проект. Френската ядрена енергетика е най-силно развитата в целия Европейски съюз – тя произвежда 51% от цялото електричество от атомните централи в ЕС. Въпреки процедурните проблеми и ескалацията на капиталовите разходи, изграждането на трети енергоблок на финладската АЕЦ „Олкилуото“ върви, като се очаква френския реактор да бъде приведен в експлоатация през 2019-2020 година.

В технологичен план, проблемите на страната са свързани с изтичащия експлоатационен срок на остарелите ядрени мощности. В средата на септември 2018 г. най-голямата държавна енергийна компания Électricité de France (EDF), която е собственик на всички 58 ядрени реактора в страната, е възложила контракт на „Фраматом“ за модернизация на 32 реактора от 900-мегаватовия френски клас. Това действие ясно сигнализира, че Франция ще продължи да разчита на ядрената си енергия като основен, екологично чист и икономически рентабилен източник на електричество – както за нуждите на вътрешния пазар, така и за износ към съседни държави.

Строителството на трети блок на АЕЦ „Фламанвил“ е друг голям проект, който за съжаление се сблъсква с традиционните трудности в сектора. Тази година EDF трябваше за пореден път да ревизира пусковият срок на 1600-мегаватовия EPR реактор, като прогнозата е той да заработи в средата на 2020 г. Забавянето в реализацията на такива мащабни проекти може да донесе негативи за френската ядрена индустрия. Неблагоприятният имиджов ефект се изразява най-вече в спад на доверието от чужди държави, които имат желание да сътрудничат с Франция в областта на енергетиката.

Екологията, технологичните особености и ВЕИ „революцията“ – къде е мястото на АЕЦ?

Както вече стана ясно, всички пластове на атомната енергетика са органично свързани и няма как да бъдат разделени един от друг. Технологичните предимства и иновации влияят пряко върху икономическата рентабилност и екологичния профил, докато политическите решения могат да помагат или да пречат на тяхната имплементация в реалната икономика.

През последните десетилетия редица европейски чиновници и някои правителства положиха основите за една абсолютно безсмислена и непродуктивна конфронтация между атомната енергия и т.нар. възобновяеми енергийни източници. Ограничаването на въглеводородните емисии безспорно е важен елемент от цялостната стратегия за изграждането на по-чист енергиен микс. За съжаление обаче икономическата рентабилност беше оставена на заден план. Технологичните предимства на атомната енергия са безспорни. Тя е един от най-нискоемисионните енергийни източници, а ниските производствени разходи и високият факторен капацитет я правят привлекателна базова мощност. В глобален план ядрената енергия има основен принос за намаляването на въглеводородните емисии. Доклад на Международната агенция по енергетика от 2015 година сочи, че използването на АЕЦ спестява между 1,3 и 2,6 гигатона CO2 емисии годишно.

В края на миналата година Макрон заяви, че няма да последва примера на Германия и ще запази френските атомни централи, защото те са неизменен спътник в борбата с карбоновите емисии. Така изразените политически намерения ясно показват, че Франция не може да си позволи лукса да загуби един сигурен, нискоемисионен и базов източник на електроенергия в името на авантюри с неясен икономически резултат. Ако страната иска да запази нискокарбоновия си енергиен профил, то атомната енергетика е задължителна.

В технологичен план Франция е една от малкото държави в света, които разработват активна програма за преработка на ядрените отпадъци и повторното им използване в горивния цикъл. Към 2018 година около 17% от атомния ток в страната е произведен от преработено ядрено гориво. Затварянето на горивният цикъл е необходимо условие за подобряването икономическата ефективност на атомните реактори. Именно световната тенденция за все по-голяма безотпадъчност на ядрените технологии играе ключова роля във френските реакторни дизайни от трето поколение. Френската държава инвестира огромни финансови средства в реализацията на EPR реакторите и евентуално отдръпване от атомната енергия ще даде лош пазарен сигнал най-вече към държавите, които имат интерес към френските ядрени технологии. По този начин Франция би загубила ключови позиции в полза на основни конкуренти като американската Westinghouse и руската Атомстройекспорт.

Какво да очакваме?

Бъдещето на френският енергиен микс е преди всичко в ръцете на политиците. През ноември новият министър на екологията Франсоа дьо Рюжи ще обяви дългосрочните планове планове на Франция в енергетиката. Очаквано, атомната енергетика ще заеме централно място в дългогодишната концепция за развитие на френския енергиен сектор. Предстои да се разбере как министърът ще съгласува вижданията си относно ядрената енергетика с противоречивите сигнали, идващи от френския президент. Въпреки, че Макрон неколкократно е заявявал подкрепата си за ядрената енергия, той обеща да спази наредбата на бившето социалистическо правителство за поетапно намаляване делът на АЕЦ във френския енергиен микс – от сегашните 72% до 50% през 2025 година. По всичко личи, че такива намерения към днешна дата звучат нереалистично и няма как да бъдат изпълнени.

Без съмнение Франция ще трябва да се адаптира към новите енергийни модели, целящи гъвкавост, екологичност и все по-ефективно управление на ресурсите. Но Париж не може да си позволи да се откаже от една индустрия, която ежегодно носи милиарди постъпления във бюджета и е от жизненоважно значение за френското присъствие на геополитическата сцена.

* Авторът на материала Борислав Боев е икономист и анализатор. Бакалавър по „Икономика на индустрията“ и магистър по „Индустриален мениджмънт“ от Стопанска академия „Д.А. Ценов“ – гр. Свищов. Към момента е докторант към катедра „Индустриален бизнес и предприемачество“ в Академията. Темата на дисертацията му е: „Атомната енергетика като елемент на енергийния микс на България – проблеми и възможности“. Интересите му са в сферата на енергетиката, индустриалната икономика, международните отношения и икономическата дипломация.

Споделете