Корупцията у нас е болна тема, а в битката срещу нея политически играчи използват различен арсенал, стигайки на моменти до истерия и смесване на несравними понятия и величини. Самата дефиниция на “корупция” обаче е твърде размита, което предизвиква и сериозно объркване у законодателя. Грешките му може да се окажат фатални за икономическия процес и растежа на родното ни стопанство.

В края на 2017 г. правосъдното министерство предложи промени в Наказателния кодекс (НК), с които да се въведе преследване на корупцията и в частния сектор и да се криминализира търговията с влияние. След гласуване на измененията на първо четене в правната комисия сред юридическата гилдия имаше сериозно брожение, а законпроектът остана да бъде “ремонтиран”.

Вкарването на търговската дейност в Наказателния кодекс на практика засяга всички опериращи фирми у нас и би имало стопиращ ефект за икономическата активност в страната ни.

За първи път с текстове в законопроекта например се инкриминира търговията с влияние при осъществяване на търговска дейност. Новият текст гласи: „Който при осъществяване на търговска дейност или работа за едноличен търговец, юридическо лице или обединение поиска или приеме дар или облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за такъв дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от друго лице във връзка с изпълнение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до 5000 лв“.

Така законодателят атакува корупцията в частния сектор – ново направление в изследването и регулирането на корупцията. Аргументът е, че тя ощетява икономическите субекти и касае не само публичния сектор, но и частния, водейки до подоптимален резултат.

Публична и частна корупция: две отделни вселени

Да се смесват публичната и частната корупция обаче не просто е неточно – това е груба правна грешка, с потресаващи потенциални икономически последствия.

За по-лесно можем да дадем следния пример. Футболен треньор получава “подкуп” от футболист А или мениджърът му (посредник) да играе във всеки мач независимо от моментната му форма. Това се случва за сметка на футболистите Б, В и Г на същата позиция, които търкат скамейката незаслужено. Страда отборът, страда публиката, страдат приходите и финансовите резултати на клуба, а оттам и акционерите. Те са измамени. В случая обаче единствено акционерите (собствениците), притежаващи клуба и имащи правото на собственост върху активите му, имат право на иск срещу треньора. Те могат да го съдят, а отношенията им се уреждат от частното право и имат търговскоправен характер. Нито феновете на отбора, нито футболистите Б, В и Г имат частна собственост върху клуба – респективно правен аргумент срещу корупцията от страна на треньора.

Това е типичен пример за познатия в икономическата литература конфликт “принципал-агент”. Той касае само собствениците и наетия от тях треньор (агент) и с нищо не накърнява обществения интерес, за да бъде криминализиран и да влиза в обсега на прокуратурата в качеството й на държавен обвинител.

Публична корупция

Подкуп в публичния сектор значи нещо съвсем различно. Първо, правилата за цялата икономическа система се изготвят в публичната сфера и касаят всички, т. е. тук ефектът е върху цялата система. Насочена срещу определни икономически агенти, тази правила и регулации може да доведат до изключително подоптимални икономически резултати.

Второ, спирането на едни играчи за сметка други, забавянето на едни за сметка на други, води да режимна несигурност, липса на доверие у инвеститорите и реална икономическа загуба за всички.

А когато говорим за корупция при обществените поръчки – съвсем реално са ограбени данъкоплатците, като парите са им извадени буквално от джоба.

Единствения положителен момент е, когато става дума за стимул на муден чиновник да си свърши работа, да речем. Уви, и тук, ако някой не даде подкуп или няма възможност да го направи в момента, се явява в неравностойно положение. А оттам се убива фундаментът на пазара като игра с ясни правила, в която най-добрите използват най-ефикасно оскъдния производствен капитал в полза на техните съграждани.

Повсеместният проблем с корупцията у нас е опасен, но той е особено страшен в публичната сфера. Закондателство, криминализиращо търговските отношения обаче, е вреден прецедент и може да има фатална икономическа цена. Познаването на проблема предхожда решението. Голямата държавна намеса в икономиката – 40% преразпределение на БВП през бюджета и голямата админстративна машина и регулативна база, са проблемът, а решението – реформирането им и тяхното намаляване.

А с частната корупция  на агентите ще се борят собствениците на фирмите.

Споделете