За или против влизането на България в еврозоната? Въпрос, който отново е „на масата“ на общественото внимание. Това е добре, защото от стабилната покупателна сила на парите зависи устойчивото развитие на икономиката. Без консервативна паричната политика не е възможно да се поддържа ценова стабилност, ефективна бизнес калкулация, натрупване на капиталови блага и съответно генериране на добавена стойност в икономиката.

От 1 юли 1997 г. паричната система у нас функционира в рамките на валутен борд. Причината за въвеждането на подобен рестриктивен паричен режим беше тоталната катастрофа в управлението на паричната политика от страна на БНБ, причинила хиперинфлация, тежка банкова криза и блокиране на икономическата активност. Събитията в периода между 1995-1997 г. са доказателство за крайно деструктивната практика на вмешателство на политиците в паричната политика, финансирането на държавни харчове директно от централната банка и слабия/корумпиран банков надзор.

Днес парите нямат никакво реално обезпечение и тяхното създаване е изцяло административно, в ръцете на централните банки. Към днешна дата не е реалистично да говорим за парични системи, базирани на пазарни принципи, като например стоковия стандарт. Реалността дава на България три варианта: системата на валутен борд, влизане на България в еврозоната и самостоятелна парична политика.

Изборът на най-устойчивата парична система интегрира в себе си два основни компонента: икономическа ефективност и политически риск от неблагоразумни промени в паричната политика.

Теоретично, при самостоятелно провеждана парична политика БНБ може да наложи консервативно управление на паричната политика с минимални интервенции и качествен контрол. От политическа гледна точка обаче, възможностите за политически натиск са огромни. Красноречив пример за това е тежката криза от 1997 г., завършила с хиперинфлация и фалит на една трета от банковия сектор.

При сегашната система на валутен борд политиците са ограничени във възможността да злоупотребяват с управлението на паричната система. Той възпрепятства прекомерното създаване на бюджетни дефицити и съответно трупането на държавни дългове. Практиката показа, че подобна рестриктивна политика работи ефективно. Не трябва да забравяме обаче, че съществува политическият риск от административно премахване или модифициране на паричния съвет.

От политическа гледна точка, резките и рискови промени в паричната политика могат да се правят много по-лесно от една самостоятелна централна банка. Именно подобни опити на централните банки в Аржентина (80-те години), Югославия (1994 г.), Зимбабве (2008 г.), и др., завършиха с тежки парични кризи.

Както споделя проф. Хесус Уерта де Сото, с еврото като национална валута страните в еврозоната се ограничават във възможността за обезценяване на валутите си с цел покриване на дългове. Следователно, политическият риск за България от непремерени и агресивни промени в паричната политика, както това се случи в периода 1995-1997 г., намалява съществено.

Говорейки за еврозоната, основен проблем за мнозина е т.нар. морален риск – ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция и да спасява закъсали търговски банки и правителства. Примерът „Гърция“ е показателен как сметката за безпрецедентното харчене и трупане на правителствен дълг беше платена „солидарно“.

Да, това е проблем. Преодоляването му се крие в реформирането и стриктното прилагане на Пакта за стабилност и растеж, поддържане на стабилни държавни финанси и налагането на ясни правила при механизма за спасяване/оздравяване на закъсали банки и правителства.

Притеснения има и за разходите, които ще направим за обезпечаване на стабилизационния фонд и единния фонд за гарантиране на депозитите. Важно е да има пълна яснота в процедурите на структуриране и разходване на средствата по тези механизми. Разбира се, да поставяме националния интерес на първо място, като знаем освен какво даваме и какво и как може да използваме при нужда.

Съществуват и сериозни притеснения, че след влизане в еврозоната цените ще се повишат сериозно. Поглеждайки към последните страни, които влязоха в еврозоната подобни притеснения са напълно неоснователни. Изследвания на ЕЦБ и Евростат показват, че покачването на цените в тези страни, които се дължат на ефекта от влизането им в еврозоната, са незначителни.

Влизането на България в еврозоната носи потенциал от повишаване на кредитните рейтинги за страната и банковата ни система, повече чуждестранни инвестиции, понижаване на цената на кредита, ръст на търговията, туризма, икономическия растеж. Валутният риск за страните членки изчезва и се понижава съществено за контрагентите извън еврозоната.

Заздравяването на банковия надзор също е важна задача. Важна, както за нас, така и за страните от еврозоната. Тук си имахме КТБ, но еврозоната също си имаха Банкия, гръцки, италиански и др. банки. Следователно, усилията за изготвяне и спазване на ясни правила и регламентации за капиталова адекватност, спасителни процедури и тн. са важни взаимни приоритети.

Балансът между икономическата ефективност и политическата целесъобразност показва, че най-удачният вариант пред България е да кандидатства за влизане във валутно-курсовия механизъм ERM II. Процесът до приемането на еврото ще е дълъг, което ще ни даде време да следим и да участваме в подобряването на институционалната система зад единната валута.

Еврото възспря паричния национализъм и хаоса с плаващите валутни курсове в Европа и подобри темпото и качеството на интеграцията в ЕС. Процеси, от които трябва да се възползваме и ние.

Споделете