Туризмът в България често се оказва ябълката на раздора между няколко замесени групи по интереси. Всички те обаче се единодушни в едно, макар и гледайки картината под различен ъгъл – секторът е с потенциал да е един от основополагащите за икономиката на страната.

И данните наистина го потвърждават. Приблизително 11% от БВП на България се дължи на туристически услуги. В класацията за конкурентността на туристическия сектор през 2017 година, изготвена от Световния икономически форум, България се нарежда на 45-о място от 141 държави. Пред нас от държавите от региона са само Гърция, Хърватия и Словения.

Тенденцията е все по-положителна с всяка изминала година, като според последната статистика на БНБ с повече от 11% растат приходите от международен туризъм за периода декември 2017- февруари 2018 година. Така постъпленията за по-голямата част от зимния сезон достигат приближават 800 млн. лв. През периода декември 2017 – февруари 2018 година. общият брой туристически посещения на чужденци у нас е над 1,250 млн., като нарастватването е с 12,2% спрямо периода декември 2016 – февруари 2017 година.

На първо четене картината, в частност тази през изминалия зимен период, е изцяло позитивна. Дали в действителност е така?

Широко коментирана в общественото пространство, една от основните пречки пред зимния туризъм в България е законовият проблем с изграждането на ски съоръжения в планините. В България има 11 Природни парка и три Национални. Всички гори, които са част от тях са публична държавна собственост. Според данни на Министество на околната среда и водите 80% от българската гора са държавна собственост, малко над 10% – общинска, а останалите – частна.

По данни на Държавен горски фонд ски пистите в България се простират на едва 0,002% от целия горски фонд в страната. Така пословичната напоследък ски зона в Природен парк Пирин е едва около 2% от целия парк. За сравнение, при топ дестинациите за зимните спортове в Европа – Австрия, Германия, Франция и Италия, се използват до 10% от защитените територии.

Историята с проблемите на зимния туризъм води своето начало от 2012 година, когато под натиска на улични протести на „зелени“ организации първото правителство на ГЕРБ прие корекциите в Закона за горите.

Фокусът бе насочен към чл. 54, в който е посочено, че „Право на строеж върху поземлени имоти в горски територии без промяна на предназначението на територията се учредява за изграждане на станции и стълбове на съществуващи лифтове и влекове, които са търпими строежи по Закона за устройство на територията, включително за нуждите на основен ремонт, реконструкция, подмяна и/или модернизация – за срок до 20 години“. Основна причина за добавените словосъчетания се оказа планираната към онзи момент модернизацията на ски зона „Алеко“ в Природен парк „Витоша“, която и към ден днешен остава блокирана.

Корекция претърпя и чл. 73, в който е записано, че „Промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии се допуска за изграждане на ски писти“. С други думи, статутът на земята отново трябва да се промени от горска в урбанизирана територия, също без смяна на собствеността. Действие, спиращо потенциалните инвеститори от една страна поради дългата и скъпа процедура, а от друга – поради факта, че земята е държавна собственост.

Няма спор, че екологичното развитие на всяка страна следва да е след основните приоритети на правителството. Големият въпрос обаче остава какви са пропуснатите ползи от липсата на развитие на нови ски съоръжения у нас. Статистиката и тук казва много.

Таблица 1. Пътувания на българи в чужбина – декември 2017 – февруари 2018 година. Данни: НСИ

Растежът на пътуващите с цел почивка и екскурзия българи в най-популярните за ски туризъм държави продължава възходящата си тенденция от последните години. Според данните на НСИ над 195 хил. българи са избрали да осъществят своята зимна ваканция в най-популярните дестинации за целта в Европа – Австрия, Германия, Италия и Франция.

Факторите, поради които българите избират зимна почивка в чужбина са разнообразни. Несъмнено, сред тях е и недостатъчно развитата ски инфраструктура в у нас.

Таблица 2. Ски зони и лифтове. Данни: International Report on Snow & Mountain Tourism 2018

Развитието на зимния туризъм в България се нуждае от държавата, но не както повечето хора си представят нейната намеса – чрез публични инвестиции. Освен да помага на частните инвеститори, от правителството се изисква също така да не пречи. С настоящата законова уредба то прави точно това.

При желание за инвестиции задължителна се явяват както промяната на статута им, както и представянето на Подробен устройствен план с редица екологични оценки. Всички те могат да бъдат обжалвани на две инстанции. Нещо, от което редица описващи себе си като „зелени“ организации използват много умело.

Въпрос на политическа воля и решителност е картината да се промени и страната да се доближи до топ дестинациите на Стария континент.

Споделете